Като се зададе финал за купата на България по футбол и Вальо Михов веднага става център на вниманието. Този човек, който има претенции да разбира от футбол, маркетинг, мениджмънт, реклама и търговия с телевизионни права си няма понятие от най-важното. Той не разбира какво иска публиката. Доказвал го е неведнъж и колкото и плоски шеги да пуска през последната седмица, невежеството му ще остане неприкрито.
На финалите през 2006 и сега през 2008 се случва нещо, което професионалната футболна лига не предвижда - на финала е най-старият футболен клуб у нас - Черно море Варна.
Въпрос на познания по география е, че Варна се намира на противоположния край на България спрямо София. Т.е. на феновете не им е много удобно да пътуват 1 000 км. за 24 часа. Не че не го направиха през 2006, и не че няма да го направят и сега. Въпросът е кому е нужно? Когато финалът е между два отбора, които са на отстояние 500 км., 300 км. или 50 км., най-справедливо е мачът да се играе на равно разстояние от двете места. През 2006 г. ЦСКА и Черно море играха в София….не много спортсенски, нали? Сега финалът Черно море - Литекс може пак да е в София. Елементарна сметка показва, че Ловеч е 3 пъти по-близо до София, отколкото Варна. Т.е. идеята е глупава.
Възможните места за финал са Сливен, Бургас, Севлиево, Велико Търново, Стара Загора, Търговище и дори Русе. Най-справедливо е в Сливен. Но стадионът там не бил достатъчно хубав - защо тогава местният отбор има лиценз за участие в първенството и купата? Странно.
Някои твърдят, че подобно на Англия, всички финали трябва да се играят на едно място - Васил Левски. Други са зад идеята, че подобно на евротурнирите, преди стартът на състезанието трябва да е ясно кога и къде ще бъде финала. За България обаче и двете опции са трудноприложими. Независимо дали става дума за сигурност, удобство на феновете или дори феърплей., София не е най-добрият вариант. Примерно финал Черно море - Литекс, ще събере не повече от 3 000 души на 43 000-ния Васил Левски. Тъжна картинка. А ако срещата е във Велико Търново или Сливен, най-вероятно стадионът ще се напълни. Трябва да стане традиция, след като се излъчат финалистите, на следващия ден да бъдат предложени 2-3 места и отборите да се споразумеят къде ще бъде мачът. Възможно най-бързо, за да имат време всички да се подготвят.
Защото организацията за пътуване в работен ден, която започва в последния момент, не винаги е най-удачна. Примерно, аз искам да си пусна молба за отпуск, но не мога да преценя за кои дни да бъде, защото не знам къде ще е срещата. Имайки предвид ужасната инфраструктура у нас и възможностите за придживнае са твърде малко. Общо взето, трябва да гадая, какво ще му скимне на Вальо Михов, което само по себе си е тъпо.
Българският футбол явно няма нужда от публика. Доказват го и безумните наказания за провеждане на мачове пред празни трибуни. Докато всички спортни организации по света се чудят, как да напълнят залите и стадионите, БФС ги изпразва! Примерът с Ботев Пловдив е идиотски. Фенове нахлуват на терена при гостуване и наказват отборът с лишаване от домакинство. Крещяща тъпотия и безсилие. Нали има полиция, тя хваща тези,които нарушават закона и съдилищата определят санкцията. Защо да страда клубът или другите фенове…или привържениците на противниковия отбор, които не могат да гледат мача, защото съперника им е наказан. Нелепо!
Само не ми е ясно, какво печелят всички, които искат Литекс-Черно море в София, пред 3 000 души? Да могат Михов и другите чиновници да се приберат у тях си след мача, а стотици хора да се лашкат по влакове и автобуси цяла нощ. И на следващият ден да идат на работа. Работа в истинския смисъл на думата. Футболът не е измислен за чиновниците, а за феновете. Първите трябва да служат на играта, а не да живеят от нея и да остроумничат!
