67578gh758h6

 

Малко снимки на голямата Екатеринка :)

 

Места за игра в моето детство

Жюстин поде инициативата относно местата за игра. Темата е толкова важна, интересна и носталгична, че няма как да не се включа. След като станах татко вече гледам на този проблем не само като недоволен гражданин, а и като човек, който иска да направи нещо за по-добрите условия за детски игри и спорт.

Моето детство може да се раздели на две основни части – социалистическо и демократично Живял съм достатъчно дълго през социализма, за да си спомням колко подредено беше всичко  – всички люлки, пързалки и катерушки в двора на детската градина бяха налични. Сега дори детската градина я няма Построиха най-смешния магазин Билла в цялата история на веригата. Но това са си градски проблеми на Варна.

Другото основно място за игра бе детската площадка в квартала. И тя си имаше всичко необходимо и въобще не ми беше ясно, защо в рамките на няколко месеца през 1990-91 трябваше да бъде изпочупена. А бяхме много деца в квартала. Разбира се ще спомена и класическото място за игри във Варна – Морската градина.

Та, да се върна на площадката. Като на всяка детска площадка си имаше йерархия. Големите играеха футбол и баскетбол, средните им пречеха, а майките с малки деца се караха на всички Както казах, разделям детството си на социалистическо и демократично. За социалистическото не си спомням лошото, освен леличките, които бяха доста нахални и агресивни.

Демократичното обаче го свързвам с две хубави и две кофти неща. Ще започна с хубавите. В началото на ‘90-те, след като кварталната площадка беше разбита, родителите от квартала се събраха и сами я поправиха. Стана много хубаво място и ние – децата бяхме най-агресивните и защитници в бъдеще. Друго си е като кажеш – ето,тази люлка я е ремонтирал баща ми, или чичо ми боядиса тази пързалка.

Втората демократична самоинициатива беше да си построим баскетболен кош. Събирахме подписи от всички в блока до площадката. Някои лелички се дърпаха, защото сме щели да шумим….но с помощтта на родителите ги убедихме. И имахме най-якия квартален кош във Варна. Построен изцяло от децата. И това ако не е гражданско общество

Разбира се няма да пропусна и лошото – първо, площадката се превърна в основно място за пушене, после за пиене и накрая имаше спринцовки и презервативи. Общо взето ние пораснахме, а следващите поколения не бяха толкова агресивни защитници на площадката. Може би техните татковци и чичовци нямаха време, за да ремонтират и поддържат мястото.

Другия тъжен спомен е свързан със спорта в училище. До 3-4 клас не пропускахме междучасие, в което да играем футбол на двора – без значенеи дали е горещо, студено, мокро или снежно. Футболът си беше нашето общуване. Разбира се, никой не ни даваше топка и приспособявахме какви ли не предмети за целта – кестен, камъче …бутилка от веро…..после нашите се чудеха защо си късаме обувките толкова често. Общо взето условията за спорт бяха малко по-лоши от тези в Африка – там поне не вали сняг. Имаше 1-2 топки и учителите ги пазеха само за “официални” мачове между класовете

Сега като завали сняг и двора на училището срещу нас е пуст….като че ли децата се страхуват да не се изцапат…или по-скоро имат някакви по-интересни и възвишени занимания от това да играят футбол на сняг….

Та, местата за игра и самите игри се нуждаят от две неща. Деца и поне малко инфраструктура. Дано скоро има развитие, защото Катето след някой и друг месец ще иска да отиде на люлките…и трябва да намерим хубави и безопасни люлки

Ще се радвам PennyLane, Тодор Христов, Белчо и всеки, който иска да споделят за своите детски места за игра и да продължат щафетата

 

2009 г. – сметката, моля :)

Новогодишната трапеза е подготвена, Екатерина е нахранена, със сменен памперс и спи блаженно. У дома съм си и като цяло имам възможност да се усмихна доволно.

Все пак е добре да поискам сметката от отиващата си година, за да е всичко пито-платено.

Доста хора обобщиха 2009-та като година, която няма да липсва на никого. Аз пък получих много от нея. И ще  я запомня с добро.

Да, появи се  Екатерина и дори само това да се бе случило през последните 12 месеца, пак щях да съм доволен. Но все пак далеч не е само това.

Що се отнася до работата, работих по няколко наистина вдъхновващи проекта. Намираха се и нелюбими клиенти, но са пренебрежимо малко.

От 2009 – та получих много възможности и надявам се да съм ги използвал целесъобразно, научих много, почти не почивах, стоях пред компютъра до късно, ставах рано… нищо, за което да си струва да пиша. Наложи се да вземам решения – това беше най-хубавото през 2009 г.

Кое беше най-важното? От гледна точка на фирмата ще каже Жюстин. От моя гледна точка – успяхме да изживеем ситуацията, да запазим екипа, основните клиенти и да спечелим доверието на нови. Да, работихме малко повече…но пък…работихме. И продължаваме да работим.

Освен че работихме, също така и обучавахме. Семинари, конференции, Пр приз, Бг сайт и т.н. успешни начинания.

Освен Екатерина, през 2009 г. се появиха още няколко много важни бебета – Иво, Зори и Лео. Роди се и www.az-sportuvam.com – тепърва ще расте и ще му се радваме

Важно е да отбележя и друго – 2009 г. ни даде много мечти, цели, идеи и задачи, които да реализираме през 2010 г. Истина е, че останаха много нереализирани и недовършени начинания, които трябва да осъществим в бъдеще.

Иначе светът беше в икономическа криза, България също. Като добавим изборите и политическото бръщолевене, у нас не се задава нищо по-различно от досегашното.

Черно море ми беше другата голяма радост – сребро в баскетбола, бронз във футбола, достойни мачове в Европа. Невероятна пролет и противоречива есен, която завърши с 4:1 в снега на Тича срещу Левски!

Благодарност на Дони, семейството ми и целият екип на ABC Design & Communication. Сигурно на моменти съм бил труден за понасяне. Важно е да има повече хепи енди.

Това е за 2009-та година.

Какво да кажем за 2010 -та година?

1. Работата още повече ще е топ приоритет

2. Очакваме Катето да проходи, проговори и да започне да върши много пакости

3. Няма да емигрираме (само да кажа)

4.Ще е хубаво най-сетне да спечелим златен медал на футбол или баскет.

5. Ще започна да спортувам (дали?!?)

6.Искам 3 нови клиента, но за сега няма да кажа кои (да не ни ги отмъкне някой)

7.Трябва да има равитие по въпроса с докторнтурата ми

8. Ще напиша книга

9.Искам да попътувам (има Световно по футбол, баскетбол и волейбол) и да си ъпдейтна езиците.

10. Да построя къща (или поне да започнем). Това сега звучи малко като фикция, но и най-голямото пътешествие започва с една първа крачка. Дано да стане!

11. Противно на традицията ще сложа и 11-та точка – ще пиша повече в блога си … и напълно си вярвам

Честита Нова Година!

 

Прогноза

Отдавна не е било да обръщам толкова внимание на прогнозата за времето. Може би от както бях в гимназията и имахме футболни турнири. Тогава беше изключително важно да си подготвен за атмосферните условия на следващия ден или през идната седмица. А най-ужасната опция бе да се отложи мач заради лошото време. Разбира се, почти никога не сме позволявали подобно нещо и дори за загрявка преди мача почиствахме локвите или натрупалия сняг. Да играеш футбол на сняг разбира се си има и своите предимства

Сега обаче не мога да се наема с почистването на пътя София-Варна и за това отделям толкова време на прогнозата. Като за първо пътуване с Катето ми се ще условията да са нормални….че иначе ще берем доста страх и нерви. Дано се оправи времето и да прекараме една хубава Коледа у дома.

И като стана дума за прогнози, на кои онлайн метеоролози имате най-голямо доверие?

 

Ужасно несериозен блогър

Никога не съм се определял като блогър..по-скоро съм човек, който понякога иска да каже нещо и го списва тук Та в последните седмици някъде между работата и домашния любимец зарязах много некрасиво блога.

Обаче вече имам толкова неща за казване, че съвсем скоро ще започна сериозно да пиша…обещавам

 

БГ Сайт – една чудесна вечер за българския уеб

Десетото юбилейно издание на БГ Сайт успя да препълни най-голямата зала на хотел „Шератон“. С всяка година интересът към конкурса нараства и скоро ще трябва да организираме церемониите на открито – примерно на стадион

И тази година до последно не изтече информация за победителите, което направи церемонията още по-вълнуваща и приятна. В офиса и по мобилните телефони се обадиха доста участници, за да питат дали печелят…за да дойде и шефът на церемонията

Победителите на журито и на публиката в почти всички категории се разминаваха, което показва че експертите и потребителите виждат различни качества във всеки сайт.  Така че схемата с два вота се оказва най-успешна. Разбира се имаше и специални награди на журито  за цялостен принос – Бого Шопов, българската wikipedia общност и elmaz.bg

В края на церемонията приятелите ни от Ам-Ам ни изненадаха с огромна торта за юбилея на конкурса с послание „Нужно е много време, за да се превърнеш в стар приятел“. Много мило!

Днес е семинарът на БГ Сайт. Доколкото се запознах с темите на презентаторите, ще има доста интересни лекции. Смятам да посетя повечето от тях. Но първо ще занеса останките от тортата до офиса

 

Първият мач на Катето :)

Ето че Екатерина се оказа кадем за Черно море и „зелените“ спечелиха първата си среща, гледана от най-прясната си фенка Момата ни прояви впечатляващ интерес към любимия отбор и даже пусня някоя и друга усмивка в края на мача.

Още й е рано да я водя по стадионите, но за сега ще си гледаме футбол по телевизията.

Чакаме следващия баскет мач на Черно море, за да тестваме интересът й към баскетбола

Честита първа победа

 

Екатерина вече си е у дома :)

Вчера беше изписването и Катето вече си е у дома. За сега е измамно спокойно дете, но сигурен съм, че тихите води….

Ето малко картинки от изписването.

Ние сме зелената агитка

 

Ето ни с посрещачите от Варна.

 

Сега една сериозна снимка ….

 

 

Най-добър корпоративен блог в България

Често си говоря с клиенти, колко важно е да имат блог и да го развиват. Как това ще увеличи посетителите им, ще ги позиционира като експерти в своята област, ще им даде възможност да говорят за нещата, които до този момент не са могли да разкажат.

Та блоговете са много важни!

Обикновено разговорът приключва с „Дай ни пример за добър корпоративен блог в България“. Естествено, първото за което се сещам е нашия си http://blog.abcbg.com

Не само, че нашето гардже е най-хубаво, ама и наиситна си вярвам като го казвам (то остана и да не вярвам). Факт е, че се появяват все повече добри корпоративни блогове…

Тодор Христов от NovaVizia (най-популярният фен на Черно море в Интернет) организира състезание за най-добър корпоративен блог.  И ABC Design & Communication вече е сред номинираните. Да видим, дали ще влезем в топ 3. Не че е толкова важно, но всяко признание носи удовлетворение. А и със сигурност сме фирмата, която е направила най-много за развитието на корпоративната блогосфера у нас.

За мен най-хубавото, е че скрийшота с номинацията е с оповестяването на появата на Екатерина Само няколко часа след раждането и вече е замесена в блог състезание