Защо протоколна? Първо, защото на терена не се случи нищо неочаквано /освен това, че Левски не ни вкара 100 т./. Това е трета загуба от този съперник през сезона, и на всичкото отгоре това ни устройва. Явно след като видяха, че няма да бъдат „поставени” в жребия за 1/4 финалите за купата, всички в Черно море са си дали няколкомесечна почивка по никое време.

Ясно е, че ще влезем в плейофите като 6-ти в класирането (при огромна глупост и 7-ми, което също така няма значение). За да стигнем до финал ще играем с Балкан Ботевград и Левски. Преди това за купата пак ще се сблъскаме със същите съперници. Миналогодишните плейофи и началото на този сезон показаха, че тези отбори можем да ги бием и във Варна и като гости при пределна мобилизация.  Та на този етап целта изглежда напълно изпълнима – поне ½  финали в двата турнира.

Сигурно теорията звучи абсурдно на фона на играта през сезона, но определено тимът има потенциал и много неразгърнати възможности. За първи път от много години сме толкова силни в нападение. Проблемната защита може и да се заздрави, когато се решават медалите. Черно море по традиция е отбор, който играе по-силно в отбрана и това е причината хората в зала „Христо Борисов” да приемат почти лично бездушните отигравания на отбора, когато трябва да се пази и пресира противника.

За мача срещу Левски – освен че бе протоколен, в него не игра и най-мислещият ни играч – Левен Белберов. В негово отсъствие като лидер се опита да се наложи Симеон Ценов (20 т.), но в решителните моменти нямаше късмет. Много добре се представи Витас, който бе и най-резултатен (22 т.). Това бе всичко положително от страна на „моряците”. „Прекъсвачът” Шелдън вкара 14 точки, като от тройката завърши с умопомрачителния показател (8/2). Именно стрелбата от далеч, с която премазахме ЦСКА този път изневери. В останалите компоненти от играта, отборите бяха почти равностойни. Варненци взеха повече борби, но допуснаха повече грешки и откраднати топки. Ако има играч, от когото очаквах повече – това със сигурност е американския плеймейкър Тод Галъуей. Всъщност и тримата ни конструктури играха слабо и за общо 49 игрови минути, заедно имат 2 (две) асистенции. Защитата няма да я коментирам.

След 3-4 равностойни минути в началото, Левски взе преднина от десетина точки и не я изпусна. Тя варираше от 5 до 17, но така и интригата в мача не се върна. Освен победата, играчите на Левски записаха и няколко красиви индивидуални изпълнения, което усмисли присъствието напублката – около 400 души.

Разочароващото си предсавяне от ного време насам продължава Богдан Боев, същото важи и за Веско Георгиев. Най-младите играят колкото могат – към Николай Колев на този етап има твърде високи очаквания, а Александър Янев заслужено прекарва все повче време на терена.