март 22, 2008
Любимото ми състезание
Posted by Dennis' under Черно море | Етикети: Черно море, анализ, баскетбол, купа, прогноза, спорт, турнир |Купата на България по баскетбол е моето любимо спортно състезание. Къде, къде по-напрегнато от Олимпиада или Световно по футбол. Тук става дума преди всичко за характер. Това е турнирът, където в 3-4 мача трябва да дадеш всичко от себе си. В последните минути баскетболните умения обикновено отстъпват на качества като самочувствие, борбеност и вяра! А моят любим отбор умее да се справя именно в подобни критични ситуации (виж статистиката по-долу). Същата тази статистика показва, че в последните 11 издания на турнира имаме 8 класирания в челната тройка и….4 загубени финала. Някои от тях, като този във Варна 1997 г. и Русе 2006 г. бяха повече от болезнени.
Тези турнири обаче, свързвам главно с пътуванията до града домакин и разбира се със срещите с феновете на други отбори. Контакти с публиката от Ямбол и особено на тази от Правец са безценни!
За тазгодишното издание в Самоков е трудно да дам прогноза. Огромен успех е, че се класирахме за финалите. Резултатите показват, че сме единственият отбор, който може да се противопостави на фаворита Лукой. Но честно казано това е почти невъзможно. Всяко от местата след първото са напълно реални. С риск да предизвикам съдбата, предвиждам сребро!
През последното десетилетие:
1997 – Варна – Загубихме финала от Славия ВИС-2 в последните секунди. Беше ужасно. Тогава отборът ни бе много млад. Стойков и Друмев бяха млади надежди, а Спас Натов тъкмо бе пристигнал във Варна.
1998 – Бургас – Първата купа в историята на „Черно море”. Това бе и началото на хегемонията ни в българския баскетбол в следващите три години.
1999 – Ботевград – Втора поредна купа. На финала победихме „Фикосота” Шумен.
2000 – Пловдив – Незабравим финал срещу „Левски”. Трета поредна купа.
2001 – Плевен – Загубихме финала от Левски, като преди това победихме фаворитите от Ямболгаз.
2002 – По нелеп начин пропуснахме да се класираме за финалния турнир.
2003 – Севлиево – Това е турнирът със счупените кошове. Първо победихме Левски след невероятна игра на Ненад Савич, а след това бяхме на 15 минути от купата, но Лукойл бе по-класният отбор.
2004 – Пазарджик…без нас
2005 – Стара Загора – загубихме ½ от Лукойл, а след това за 3-то място размазахме Спартак Плевен.
2006 – Русе – Най-драматично загубеният финал през последното десетилетие. Лукойл ни излъгаха в последните минути, но „моряците” се представиха повече от достойно.
2007 – Перник – отпаднахме на ¼ финал от бъдещия победител Лукойл.
2008 – Самоков - ?
Общо: 3 купи, 4 загубени финала и 1 бронзов медал