Получих предизвикателство от една усмихната дама да разкажа за своя абсолютен свят. Не бях се замислял  какво трябва да му се случи на моя си свят, че да го нарека „абсолютен“. Вероятно става дума да попаднеш в пространството, в което би искал да поканиш всички свои приятели.

Оказва се по-лесно да кажа какво няма и какво не се случва там. Не е трудно да пожелаеш, че хората не ходят на врачки, не слушат чалга, не се друсат и напиват, не бият и изоставя децата си, не шофират пияни, не лъжат. Там няма насилие, няма безумни правила и изкуствени авторитети.

Все пак ще опитам да дам своите 5 положителни характристики на Абсолютния свят:

1. В абсолютния свят има ред! Той обаче не е подчинен на човек или група от хора и изкуствени авторитети. Движещата сила е  добронамереността.

2. В него има болести, но те се лекуват с добри помисли.

3. Семейството наистина е основната градивна клетка на обществото.

4. В абсолютния свят Левски и ЦСКА нямат фенове. Хората от всеки град подкрепят местния отбор, без значение в коя дивизия играе.

5. Нещата които доставят удоволствие са полезни, безопасни, безвредни и могат да се консумират свободно и неограничено без да омръзват. Дори напротивм постоянно се появяват нови неща, които доставят радост.