Омръзна ми да повтарям и за това ще потретя. Стига безплатни неща! Няма по-сигурен начин да обезцениш нечии труд или продукт, от това да го раздадеш напълно безплатно.

Последният пример – евроквалификацията по баскетбол в която победихме Италия с 81:80. Тръгнаха едни коментари – пбликата напълни залата, феновете бяха великолепни, атмосферата беше фантастична и т.н.

Продуктът, който двата отбора създадоха и особенно българските национали, струва нещо. Поне по 1 лв. входно билетче, от уважение към участниците. Този 1 лв. трябва да бъде цедката, която да спира поне малка част от случйните зяпачи.

Има достатъчно хора, които обичат баскетбола, които да си платят билета, така че свободния вход беше напълно глупав ход. Като че ли организаторите се презастраховаха, да не би залата да остане полупразна. А за да не е празна са нужни маркетингови усилия, а не социални помощи.

Истината е, че зала Универсиада не е най-подходящото място за мачовете на националния отбор. Нито атмосферата бе на ниво (дори по време на химна, хората мълчаха и си бъркаха в носовете). Феновете избухнаха само при няколко ефектни изпълнения на нашите и в края на срещата. Нищо повече.

Сега за мача срещу сърбите и по 5 лв. да е входа, пак ще се съебрат 3 000 души. Но ще бъде адски безпринципно да не пуснат пак хората безплатно. И се завърта един омагьосан кръг. Има хора, които искат да си платят, но не можем да им вземем парите.

Още няколко недостатъка от липсата на входни билети с изписани на тях места. Получи се типичното българско пазене на места (щото някой чака хитрите си приятели да дойдат в последния момент). На полувремето полицаите на единия вход се правеха на велики и не пускаха хората да излязат на въздух, защото нямали билети с които да се върнат обратно в залата. И не на последно място – никой няма билет-сувенир от първата баскет победа над Италия от 41 години насам.

Общо взето пак видяхме едно голямо неумение, успехът да се използва за маркетиране на спорта. Но ние сме царе в това – сещатели се какви бяха ползите за развитието на българския футбол след бронзовите медали от САЩ ‘94?