Футболният свят в България можеше да се промени много, ако Черно море бе издържал още десетина минути в Щутгарт. Горе долу толкова трябваше да устискат „моряците“ вълшебното 0-2, за да запишат най-славната страница в историята си. Уви, някак логично не успяха… но поне напуснаха турнира за купата на УЕФА с високо вдигнати глави. На фона на червено-синия провал тази година ….
Аз съм горд, че съм фен на Черно море и не ме интересува какво ще кажат медиите за нас. Дали ще ни хулят за пропуснатата възможност или ще ни величаят за сърцатата игра. Черно море и феновете му никога не са се интересували, какво говорят медиите…нас ни интересува единствено мъжката игра на отбора ни. Победите и титлите нямат почти никакво значение. Този странен аристократизъм на отбор, който не е ставал шампион вече 80 години е необясним за мнозина! Но за това сме различни!
Дори да живееш за онези 3 минути, в които отборът водеше с 0-2 в Щутгарт, за 20-те, в които водехме в София, за голът от центъра на Людмил Киров срещу Литекс на „Тича“ или онзи извънземен шут на Жоро Илиев на „Армията“ за 1-2 през 2003 г. Това е предостатъчно! Тези малки неща ни вълнуват много повече, от купени титли и нагласени мачове.
За това зелено-белите от Варна ще ги има въпреки злобните писания на разни драскачи, че УЕФА ни разследва, че ТИМ иска Левски и т.н. Дори тези безумия да се окажат истина – ние с типичния си мазохистичен аристократизъм пак ще бъдем на „Тича“. И все пак ако притежаваш това богатство – Черно море, би било доста глупаво да го зарежеш, замениш, продадеш, изоставиш, загубиш или просто пропилееш!
