Сигурно ще прозвучи еретично, но снощният концерт на ManOwaR бе по-слаб от миналогодишния. Всъщност няма смисъл да използвам думата „слаб“, защото си беше супер…но не бе като през 2007 г.
Опитът за рекорд опорочи събитието до там, че групата не разчете особено прецизно плей листата. Изсвириха всичко от първите 4 албума и нищо от Louder than Hell и Triumph of Steel.
Както бяха я подкарали, си спомних за приказката за майстора на покриви, който все оставял по една счупена керемида, за да го повикат пак. И когато синът му поел занаята и оправил целия покрив останал гладен, защото нямало работа. Та и ManOwaR се бяха засилили да закърпят целия покрив на метал аудиторията…все пак за радост не успяха. Малко се подразних и за това, че 25 години не намериха начин да се появят, а сега искат да ни компенсират четвърт век за една вечер…това пък нямаше как да се случи…и не се случи.
Близо 4 часа и половина май дойдоха в повече, особено като имаме предвид, че „по-добрата“ част от концерта бе в края, малко преди хората окончателно да се натръшкат по тревата на стадиона. То и в това нямаше нищо лошо, защото по небето имаше няколко милиона звезди, а морския вятър разнасяше звука още по-приятно.
Хубавото беше, че този път подгряващите групи не изнервиха толкова много народа. И опашките за бира не успяха! Публиката бе почти колкото и миналата година. Взривоопасни пак бяха Hail and Kill, Manowar, Heart of Steel…..+ Химна и Короната и Пръстена разбира се.
Няколко забавни елемента:
-този пич много ми хареса:

- Видях нов феномен „One man Pogo“ – този таркалящ се като магаре метъл не го щракнах, но беше много внушително изпълнение.
- „Вие сте най-яките хеви метъл фенове в България“ – признанието на групата вкара в лека конфронтация любителите на Manowar и стези на Metallica. Те май са почти едни и същи де.
- Обичайните хвалби към храната ни, ракията ни, момичетата ни (не срещнаха голям support при обяснението, че няма да си тръгат преди да оправят всички български момичета)….и разбира се техния личен герой Цонко – железният кмет:)
В крайна сметка казаха, че ще идват всеки път, когато Цонко ги повика…така че догодина…пак:) Ако някой е пропуснал…или просто иска да затвърди изживяването:)
Ето и малко картинки:

Деян се радва на перманентната опашка за бира

The Band – Деян, PennyLane, Иван и аз.

С мама се радваме на зарята под звуците на The Crown and the Ring

И една снимка, която с Иван и Деян чакаме да си направим тъкмо 10 години. Някъде през 1997-1998 тия двете момченца запонах да ги просвещавам в правилната музика. Пък сега изглеждат по-фенове и от мен (поне по фланелките така изглежда). Познайте пък мен кой ме зариби по тия неща?:)