Та, блогът се мести там

Свършихме доста ремонтни работи по къщичката си.

Все още роднините ни се радват – приятелствата се моделират

Вече работя по първите уеб сайтове за Варна и довършвам разни други проекти.

Да добавя, че се срещам с нови интересни хора на нови и позабравени места

В общи линии – хубаво е! Катето и Дони са щастливи

Изтощително е постоянно да искаш повече

Безсмислено е да не искаш нищо.

Лека нощ!

Аз вече се изявих с една статия по татковските въпроси – може да я прегледате. Идеята е, че децата трябва да се движат и макар това да не е точно спорт е добро начало за физическа активност.

Скоро ще организирам и семинар по темата във Варна.

Междувременно се върнах при една стара моя любов, но за това ще разкажа тези дни.

Очаквано Катето обезсърчава всички опити да се завърна към този блог. Но пък това никак не е лошо.

Ще споделя накратко какво става – растат и зъби, търкаля се, пълзи, казва „мама“ и още няколко магарии

Това, че не пиша тук въобще не значи, че не блогвам – само че все по работа. Или по-точно полу-служебно, защото пиша хем за уеб дизайн, сайтове и маркетинг,  хем пък за Варна и бизнеса в града.

Предполагам вече се е разчуло, но през есента ще откриваме офис във Варна и по този повод се връщаме у дома. Това е свързано с много усилия в много различни посоки, така че никак не е скучно.

Много се надявам следващия пост тук да не е за Коледа Обаче трябва да призная, че си бях загубил паролата за тук и ….та намерих я вече

А съвсем скоро отиваме във ваканця

Катето се справя все по-добре с плувните спортове. Още преди началото на Олимпиадат ….

Моето детство може да се раздели на две основни части – социалистическо и демократично Живял съм достатъчно дълго през социализма, за да си спомням колко подредено беше всичко  – всички люлки, пързалки и катерушки в двора на детската градина бяха налични. Сега дори детската градина я няма Построиха най-смешния магазин Билла в цялата история на веригата. Но това са си градски проблеми на Варна.

Другото основно място за игра бе детската площадка в квартала. И тя си имаше всичко необходимо и въобще не ми беше ясно, защо в рамките на няколко месеца през 1990-91 трябваше да бъде изпочупена. А бяхме много деца в квартала. Разбира се ще спомена и класическото място за игри във Варна – Морската градина.

Та, да се върна на площадката. Като на всяка детска площадка си имаше йерархия. Големите играеха футбол и баскетбол, средните им пречеха, а майките с малки деца се караха на всички Както казах, разделям детството си на социалистическо и демократично. За социалистическото не си спомням лошото, освен леличките, които бяха доста нахални и агресивни.

Демократичното обаче го свързвам с две хубави и две кофти неща. Ще започна с хубавите. В началото на ’90-те, след като кварталната площадка беше разбита, родителите от квартала се събраха и сами я поправиха. Стана много хубаво място и ние – децата бяхме най-агресивните и защитници в бъдеще. Друго си е като кажеш – ето,тази люлка я е ремонтирал баща ми, или чичо ми боядиса тази пързалка.

Втората демократична самоинициатива беше да си построим баскетболен кош. Събирахме подписи от всички в блока до площадката. Някои лелички се дърпаха, защото сме щели да шумим….но с помощтта на родителите ги убедихме. И имахме най-якия квартален кош във Варна. Построен изцяло от децата. И това ако не е гражданско общество

Разбира се няма да пропусна и лошото – първо, площадката се превърна в основно място за пушене, после за пиене и накрая имаше спринцовки и презервативи. Общо взето ние пораснахме, а следващите поколения не бяха толкова агресивни защитници на площадката. Може би техните татковци и чичовци нямаха време, за да ремонтират и поддържат мястото.

Другия тъжен спомен е свързан със спорта в училище. До 3-4 клас не пропускахме междучасие, в което да играем футбол на двора – без значенеи дали е горещо, студено, мокро или снежно. Футболът си беше нашето общуване. Разбира се, никой не ни даваше топка и приспособявахме какви ли не предмети за целта – кестен, камъче …бутилка от веро…..после нашите се чудеха защо си късаме обувките толкова често. Общо взето условията за спорт бяха малко по-лоши от тези в Африка – там поне не вали сняг. Имаше 1-2 топки и учителите ги пазеха само за “официални” мачове между класовете

Сега като завали сняг и двора на училището срещу нас е пуст….като че ли децата се страхуват да не се изцапат…или по-скоро имат някакви по-интересни и възвишени занимания от това да играят футбол на сняг….

Та, местата за игра и самите игри се нуждаят от две неща. Деца и поне малко инфраструктура. Дано скоро има развитие, защото Катето след някой и друг месец ще иска да отиде на люлките…и трябва да намерим хубави и безопасни люлки

Ще се радвам PennyLane, Тодор Христов, Белчо и всеки, който иска да споделят за своите детски места за игра и да продължат щафетата

Все пак е добре да поискам сметката от отиващата си година, за да е всичко пито-платено.

Доста хора обобщиха 2009-та като година, която няма да липсва на никого. Аз пък получих много от нея. И ще  я запомня с добро.

Да, появи се  Екатерина и дори само това да се бе случило през последните 12 месеца, пак щях да съм доволен. Но все пак далеч не е само това.

Що се отнася до работата, работих по няколко наистина вдъхновващи проекта. Намираха се и нелюбими клиенти, но са пренебрежимо малко.

От 2009 – та получих много възможности и надявам се да съм ги използвал целесъобразно, научих много, почти не почивах, стоях пред компютъра до късно, ставах рано… нищо, за което да си струва да пиша. Наложи се да вземам решения – това беше най-хубавото през 2009 г.

Кое беше най-важното? От гледна точка на фирмата ще каже Жюстин. От моя гледна точка – успяхме да изживеем ситуацията, да запазим екипа, основните клиенти и да спечелим доверието на нови. Да, работихме малко повече…но пък…работихме. И продължаваме да работим.

Освен че работихме, също така и обучавахме. Семинари, конференции, Пр приз, Бг сайт и т.н. успешни начинания.

Освен Екатерина, през 2009 г. се появиха още няколко много важни бебета – Иво, Зори и Лео. Роди се и www.az-sportuvam.com – тепърва ще расте и ще му се радваме

Важно е да отбележя и друго – 2009 г. ни даде много мечти, цели, идеи и задачи, които да реализираме през 2010 г. Истина е, че останаха много нереализирани и недовършени начинания, които трябва да осъществим в бъдеще.

Иначе светът беше в икономическа криза, България също. Като добавим изборите и политическото бръщолевене, у нас не се задава нищо по-различно от досегашното.

Черно море ми беше другата голяма радост – сребро в баскетбола, бронз във футбола, достойни мачове в Европа. Невероятна пролет и противоречива есен, която завърши с 4:1 в снега на Тича срещу Левски!

Благодарност на Дони, семейството ми и целият екип на ABC Design & Communication. Сигурно на моменти съм бил труден за понасяне. Важно е да има повече хепи енди.

Това е за 2009-та година.

Какво да кажем за 2010 -та година?

1. Работата още повече ще е топ приоритет

2. Очакваме Катето да проходи, проговори и да започне да върши много пакости

3. Няма да емигрираме (само да кажа)

4.Ще е хубаво най-сетне да спечелим златен медал на футбол или баскет.

5. Ще започна да спортувам (дали?!?)

6.Искам 3 нови клиента, но за сега няма да кажа кои (да не ни ги отмъкне някой)

7.Трябва да има равитие по въпроса с докторнтурата ми

8. Ще напиша книга

9.Искам да попътувам (има Световно по футбол, баскетбол и волейбол) и да си ъпдейтна езиците.

10. Да построя къща (или поне да започнем). Това сега звучи малко като фикция, но и най-голямото пътешествие започва с една първа крачка. Дано да стане!

11. Противно на традицията ще сложа и 11-та точка – ще пиша повече в блога си … и напълно си вярвам

Честита Нова Година!