Победата на младите волейболистки над Куба по време на световното първенство в Мексико е голямо постижение. Дори класирането си е подвиг. В момента десетки български младежи и девойки защитават герба и националния флаг в различни европейски и световни състезания. Колективният ни спорт обаче не спира да потъва….след няколко години ще си спомняме с носталгия за олимпиадата в Пекин208, защото едва ли скоро пак ще имаме колективен спорт на толкова високо ниво.
В баскетбола сме го закъсали най-здраво, там освен че повечето тимове са в дивизия Б на Европа, ами и там са повече от неубедителни. Възлагаха се много надежди на младежите до 20 години. Там има цяла плеяда таланти, които трябваше да се борят за връщане в дивизия А. Явно няма да стане, защото водените от Божидар Аврамов и Сашо Янев българи, загубиха от Унгария и Австрия….
Девойките не се справят по-убедителни…те поне постигнаха 1 успех в предварителната група и запазиха мястото си в елита.
За младите футболисти въобще не искам да говоря…тях изобщо ги няма.
Според мен в детско-юношестките спортове основна е ролята на треньора. В българския спорт такива няма….на много места по света професионалният спорт е смесица между наука и бизнес….тези, които не могат да си го позволят – залагат на масовия спорт за здраве.
В България също трябва да се мисли повече за масовизацията…или просто да се намерят и обучат нормални треньори за децата. И нормални зали… и младите национали да не прекарват толкова време в Час пик….

Все пак трябва да отчетем, че от първа страница вече е паднала новиата за двойния убиец-наркоман от Младост 3 и я няма тъжната равносметка с жертвите по българските пътища от изминалата нощ!



